Мотая се нещо из къщи, чудя се да изляза ли нанякъде или да си пусна някое филмче, телевизорът си работи, но вместо да гледам него, гледам навън през прозореца и пия узо с вода и много лед. Гледам към мегастроежа отпред, който е на двайсе-трийсе метра от погледа ми и който напредва с такива завидни темпове, ще речеш, че работниците там са на кока. Не намирам иначе друго обяснение как преди две седмици наливаха основи, а вече се катерят към втория етаж. Мисля си и за тъпата учебна кола днес, която наби рязко спирачки и по този начин не ми остави друг избор, освен да й се забия в задната броня. И за тъпият инструктор, който излезе и започна "Как карате бе?! Как карате?! За къде бързаш? Качил се в беемвето и айде - караме като луди! Ето: еба й майката на бронята...". И на когото обясних, че не съм карал с повече от 40-50, понеже нали - огледай се къде мога да карам с повече. И който през двата часа и половина, в които чакахме КАТ, за да дойдат да ми напишат акт и да ми вземат талона, защото нали - аз съм бил отзад и както каза Джуджето - "... само, когато треснеш жена отзад, тогава не си виновен!" - в един момент си сподели, че той бил натиснал спирачките, защото обучаващата се девойка била на път да бутне някакъв пешеходец. Мисля си, че даже не успях да му се ядосам. В момента, в който една лека пукнатина на бронята му беше наречена "Еба й майката на бронята!", след позвъняването първо на 160 вместо на 166 и след като по едно време дойде при мене и ми каза "Тия от КАТ нещо се бавят, ти хубаво им каза ъгъла на "Черни връх" и "Сребърна", ама тя нали "Сребърна" вече има ново име, звънни им пак, да не са се объркали?" (!!!) , реших, че няма да се ядосвам за това: такива неща се случват, дано не се случват по-лоши. Мисля си и че пак ще трябва пак да се занимавам с ольовците в ДЗИ, защото макар поражението при мен да е само няколкосантиметрово изскачане на решетката, което и с голи ръце се оправя, решил съм, че ако мога, тези педерасти ще ги занимавам дори, ако гълъб ми e срал на капака. И започвам да се сещам за миналите ми разправии с тях и пак да им набирам, и да се появява желанието - както се казваше в "Истински романс": да им го набия шестограмен - и в този момент чувам мъжки глас от някаква реклама, който казва: "Мислите ли, че вашето семейство яде достатъчно пълнозърнести храни?" и женски глас, който му отговаря с въпрос: "Като пълнозърнеста пшеница?...". Не помня дали мъжкият глас й отговори "Да." или "Не", защото веднага мислено й отговорих аз: "Не. Като пълнозърнести банани! Овца!". Даже май на глас й отговорих, не помня... Мисля си, че в случая не може да има друг отговор. Всъщност може: "Не. Като пълнозърнеста скумрия!"; или "Не. Като пълнозърнести пълнени чушки!" и т.н. Оказа се, че пробутват пълнозърнестите закуски на Nestle. Просто ми стана забавно как го правят. Нека някой, ако може, да ми посочи човек, който би отговорил по този начин на зададения въпрос, и нека този човек не е олигофрен. Не вярвам да се намери такъв. Ако пък има,
това парче на
Archie Bunker трябва да е писано за него...