Сбогувахме се с чичото с камиона, натоварихме чичо ти Здравко на задната седалка и като братята Прошек тръгнахме за Златна Прага. Чичо ти Здравко се облегна на нашите седалки, поставяйки на тях ръце, все едно Спасителят прегръща свои ученици. "Казвам се Здравко" - каза той и известно време много държеше да ни е много благодарен, задето сме го качили, понеже, ако не сме били ние, трябвало да стои до три през нощта на тази бензиностанция, защото на човекът с камиона му свършвали часовете, в които имал право да пътува, и направо не знаел какво щял да прави, ако не сме били ние. А ние, нали не сме темерути, попитахме от къде е и какво ще прави в Прага. Чичо ти Здравко бил от някакво монтанско село, на което не му запомних името, и отивал в Прага при Драго, за да работи. Не знаел какво щял да работи, сигурно в кухнята на някоя кръчма, защото тук, в България, дълги години бил главен готвач. Бил главен готвач в хотел "Плиска", в хотел "България", в стола на МВР, в стола на МНО, в не-знам-къде, по три телевизии го били давали как готви и даже имало интервю с него в "Нощен Труд". Така станало, обаче, че преди три години останал без работа. Бачкал това-онова напред-назад, не му плащали добре, сменял често работа, в последната една година почти не работел и на 54-годишна възраст се принудил да замине на гурбет. "Лошо няма." - констатирах аз и наистина си го мислех. Мисля, че си го мислеше и той. Аз даже си го мисля и сега, но той това няма как да го знае. Няма как да знае и че Джани ми беше казал, че чехите ужасно много смърдяли. Много. Смърдяли главно на пот, но също така и на пот и каквото там са яли, на пот и на с каквото там са се изклепали, на пот и с каквото там са се заляли и т.н. Не знаеше също така, че аз седях и си мислех, че ако не знаех, че е от някакво монтанско село, по миризмата му спокойно можех да кажа, че е чех. И даже, ако бях чех, и ми проговореше на български, щях да му кажа: "Спокойно, няма нужда да ме лъжеш, знам, че си чех!". Просто чичо ти Здравко не се беше къпал от деня, в който беше тръгнал за Прага. Четири дни.
"Драго е от моето село" - каза по едно време чичо ти Здравко - "И, ако ме преебе, знаете ли какво ще стане? Аз ще се върна на село. Ще си седя там. ам той, ако се върне, заколвам го - и никой няма да го намери! Аз съм ловджия от двайсе години, боравя със всякакви оръжия, няма да го намерят...". Чичо ти Здравко звучеше доста убедително: като човек, който е опитал всички варианти и сега наистина няма какво да губи. Честно, не ми се щеше да съм на мястото на Драго, който преебава чичо Здравко и година след това се прибира пачкосан на село, за да харчи в кръчмата. Надявам се, че и Драго не иска да е на това място и не е преебал Здравко.
На влизане в Прага чичо ти Здравко изведнъж каза: "Сега гледаме табелите за Пилзен и на първата, която сочи вдясно - отбиваме!". "А?" - мисля си аз и го питаме "Ама нали на първата бензиностанция трябваше да те оставим?". На първата след тунела след отбивката - му бил казал Драго. Така или иначе го бяхме докарали до тук, тапицерията на колата, дрехите ни и дробовете ни бяха абсорбирали всичката му телесна миризма, вече знаехме наизуст сиви-то му, едно леко отбиване, за да го закараме, нямаше да е кой знае какво. Лошото беше, че се изгубихме. Отначалото не бях сигурен, че е така, докато Джани не каза нещо от рода на "Абе, аз на онова май трябваше да завия нататъка...". В този случай аз бях Здравко и Здравко беше аз: и двамата бяхме за първи път в Прага. Джани беше за втори. Тримата в колата бяхме като 3 в 1, но не толкова добра комбинация.
Наложи се да спрем на една бензиностанция и да накраме чичо ти Здравко да се обади на Драго и да му каже да дойде, да го прибере от там. Оказа се, че чичо ти Здравко има всичко на всичко 10 евро и 50 български лева. На мен взе малко да ми писва. "Вземи му се обади от моя телефон" - казах му аз и му дадох телефона си. "Набери ей тоя номер" - каза ми на свой ред чичо ти Здравко и ми даде някакво листче с номер. Набрах го аз, дадох му телефона и се почна: "Ало, Драго? Здравко съм! Тука съм! В Прага! Една бензиностаниця. Драго, не те чувам, че има коли! Драго? Да? Тука съм. Едни момчета ме докара!..." и т.н. и като затвори каза: "Драго каза да ме оставите на центъра, на коня." Седя и си мисля, че чичакът ни ебава: само дето не каза "Драго каза да ме оставите на "Попа". Викам му: "Абе, нали ти казах, че аз съм сефте тука, той е за втори път? Какъв кон бе, човек!?!". Драго така бил казал: на коня на центъра.
Тръгнахме към центъра на Прага. Не знам Джани какво си мислеше в този момент, предлогам, че Здравко си мислеше "Дееба маа му, къде е тоя кон, да го еба?", но аз си мислех: "Оставяме го на първата забележителност и това е!". Пътувахме известно време, без да си говорим, и без да приближаваме центъра на Прага, ами напротив - започнахме да минаваме покрая разни крайни квартали. Лошото беше, че пътят беше магистрален и нямаше как да се обърне в обратната посока. Това доста възмути чичо ти Здравко. "Ква е тая Европа, бе?!" - попита се на глас той - "Пет километра караш и да няма къде да обърнеш?! Аз, ако съм, идвам през нощта с багера и ги изривам тия неща да има къде да се минава!". Само с език дето не цъкаше от възмущение, но по всичко личеше, че в този момент Европа му нанасяше огромен културен шок.
след като намерихме къде да обърнем и след като покарахме из града, и след като намерихме централната жп гара, и след като му казахем до тука беше, благодаря, че те возихме, и след като чичо ти Здравко пак говори с Драго от моя телефон, за да му каже, че "Драго, тука съм на централна гара, има едни кръгли неща пред мен, с едни момчета съм, тука ще те чакам, българчета бе, българчета...", чичо ти Здравко каза: "Момчета, аз съм ви много благодарен! Да знаете: ако отидете във Враца и региона и ви спрат катаджии и ви пишат акт, или някой ви каже нещо, или някакъв проблем стане, отивате там в МВР-то, търсите еди-кой-си и като дойде му казвате "Чичо Здравко ме праща!". Само това. Нищо друго! И нямате никакви проблеми, да знаете! Ще видите един ден, ако имате нужда, каква голяма връзка имате там и колко съм ви благодарен!". "Да, няма проблем, запомнихме, ще видим, всичко хубаво, успех!" - почти едновременно казахме двамат с Джани, качихме се в колата и изчезнахме.
Побръмчахме малко из Прага и по едно време телефонът ми звъни. Поглеждам: непознат чешки номер. "Ало?" - вдигам аз и чувам: "Алоу? Къде оствихте Здравко, бе?". "Драго." - мисля си аз и давам телефона на Джани, защотои малко взе да ми писва от чичо ти Здравко и неговата история. "На централна гара." - каза Джани и затвори.
Много прилича на една друга история, а? За бай ти Ганьо, който пътувал из Европа. Само, дето се случва век и нещо по-късно и бай ти вече е чичо ти, и не се казва Ганьо, ами Здравко. Бай ти Здравко. Как да повярваш, че нещата са се променили? Че сме мръднали ей така, поне крачка напред? Като човекът ти казва, че ако е той идва с багера и това го бута, за да му е удобно и да си минава колата... Как да приемеш, че дори в отношенията помежду си сме минали малко след онова "аз на мене - ти на тебе", когато бай ти Здравко по пътя казва на Джани: "А в Бърно колко ще взимам? Щото тука са ми обещали 1000 евро?! Знаиш кво - дай си телефона, да ми търсиш работа в Бърно. Каквото ми намериш над 1000 евро - твое е! Аз искам 1000!"?...
Единствено ми става тъпо като си помисля, че във всеки един от нас дреме по един Здравко. И то не Здравко, който, ако го преебат - коли човек и после не го намират; не и Здравко, който кръстосва Европа с багер, за да създава удобства на автомобилистите; не и Здравко, който като му кажеш името и във Врачанско нямаш никакъв проблем... Ами Здравко, който на 54-години е с 10 евро в джоба, в средата на Европа и чака на Централна гара някой си Драго, който ще му уреди работа...
