Между другото, държа да съобщя, че последният пост не е сдухан. Ако оставя подобно впечатление у вас, то вероятно не владея достатъчно добре поне един от естествените езици. И понеже имам хипотеза, че броят на естествените езици, които не владея достатъчно добре е повече от едно, се записах на английски. Благодарение на това научих, че референция за детегледачка с обем 240 думи е напълно нормално да отнеме 4 часа. От това следва, че една дума в минута, е силно допустим капацитет при създаване на съдържание, откъдето работодателите, които изискват повече, са капиталисти експлоататори.
Забележително ми се стори и, че в диска с материалите на учебника "адвансд експерт Си Ей И КОРСБУК" има и линукс версия. Разбира се, потребителите трябва първо да дебъгнат материалите, за да открият файла, на който е объркана главномалкостта на буквите в името, но това вероятно е направено за по-голямо удовлетворение след това. Но кой би помислил, че на линукс потребителите това изобщо би им направило впечатление? Аз например много се впечатлих, когато инсталирах едно просто нещо и един епсънски мултипринтер тръгна от раз. След това обаче, нещо се прецака. След това падна едно сериозно ровене, ровичкане и човъркане, докато накрая открия, че всъщност това което съм инсталирал е съвсем друго, а принтерът е тръгнал, защото дебианът си го поддържа сам. Е, тогава беше един от многото моменти, в които осъзнах към колко клони моят умствен капацитет върху сложността на света, а от там не беше много трудно все пак да инсталирам драйверите, които работеха доста добре. Доста е готино, че фирми като Епсън инвестират за да направят и драйвери за Линукс, но защо се оказва толкова трудно същите да бъдат интегрирани в самите дистрибуции?
Сравнително неудовлетворен съм от това, че ми падна една пломба. Това за мен е събитие, чиято готиност е по-ниска от средното. Колко по-забавно би било ако продаваха портативни зъбодълбачки и тубички с фотополимер? Можеше да се казва "Комплект млад зъбомазач". Но не стига, че няма такива неща, ами и Mtel те карат да подписваш договор за две години без никаква видима причина (като например апарат "подарък"). Ах! Защо точно 2 години? Защо не 18 години без право на обжалване? Или пък, до пенсия, след което да се прехвърля на наследниците? И Ес Ем Ес-и че сме избрани да спечелим по три пъти на ден! А в края на месеца да препитват по тях за да разберат дали сме ги чели... мммм... мляко с ориз...
Ми добре... това ми се струва достатъчно за ракия! А да... Пазете се! Киро има прахосмукачка киборг! А телено човече – друг път. Довиждане и до нови клещи!
