Ето, едно от нещата радващи Мило са изречения като последното, които дават нова светлина върху фундаменталните въпроси, като този за кокошката и шоколадовото яйце.
Напоследък доста обичам да слушам подкастове от Би Би Си. Започнах да го правя за да си подобря английския (навсякъде сме заляти от американски английски, който звучи доста неизискано на фона на британския... според мен американския към британския се отнася така, както тексаския към американския), но установих, че освен добър английски, по Би Би Си има много добри водещи, много интересни предавания и сериозна липса на реклами. Това ми дойде доста добре, тъй като нивото на отбкръжаващите ни медии ме беше довело до отчайващи изводи.
Друго хубаво нещо е „Дебиан“ — „Дъ тру опърейтинг систем ъф стийл!“. Скоро те пуснаха нова версия (не че някой ползва стейбъл де) и много се радваха по тўитъра. Аз също се радвам, защото според мен тяхното дело е право!
Още по-радостно, разбира се, е, че в България поезията все още е жива. Нека заедно се насладим на публикуваното в това прес съобщение на ГЕРБ стихотворение:
О, достолепни Генерале, поведи ни!
Ний вярваме във твоя свят обет!
От враговете – Де Пе Се /ДПС/ пази ни!
Проправяй бъдния ни път напред,
За да застане нашата България
Във Европейския съюз със чест,
Да заблести като небесна лъчезария
Да я приветстват всички! Светла вест!
Премъдри Господи Иисусе, благослови Ти Генерала и България!
Чувам ли аплодисменти? Не, това явно са съседите отгоре... Нищо, важното е, че аз съм (или ще стана като мине преброител) един преброен човек. Харесва ми, че е осъзната необходимостта простотията да се заменя с информационни системи. Все още сме по-добри в първото, но важното е, че начело с Генерала достолепни се учим...
